Правната комисия прие на първо гласуване изменения в ГПК, насочени към задължителна медиация

На 28.05.2025 в Парламента бе внесен изработеният от Министерството на правосъдието Законопроект за изменение и допълнение  на ГПК, заедно с необходимите изменения на Закона за медиацията („Законопроектът“). Цел на последния е интегрирането на задължение за покана към информирана среща по медиация като част от гражданския процес. Повече за самия законопроект може да намерите в предходната ни публикация на този линк. Екипът на ИМЕУС активно следи процеса, като в предоставения срок за обществено обсъждане преди внасянето на Законопроекта поставихме следните въпроси като важни, които бяха приети.

  1. Изключения от личното участие в информационната среща (напр. отсъствие от страната, насилие)
    ✅ Прието
    Това предложение беше прието и в редакцията на чл. 140а, ал. 3 ГПК бяха добавени изключения.
  2. Да отпадне изискването за „убедителни доказателства“ за насилие като основание за изключение от задължението за участие в информационна среща
    ✅ Прието
    Това беше прието, като основанията за освобождаване при насилие бяха улеснени.
  3. Уточнение, че съдебният бюджет не покрива лични разходи на страните
    ✅ Прието
    Уточнено бе, че съдебният бюджет не покрива лични разходи на страните, което също беше прието и отразено в чл. 78б, ал. 1 от ГПК
  4. Добавяне на изключение от провеждането на информационна среща, ако вече е започната или приключена медиация извън съдебния център
    ✅ Прието по принцип
    Съдът има право да не препраща при наличие на други обстоятелства.
  5. Отпадане на задължително участие на медиатор-юрист
    ✅ Прието по принцип
    Съдът може само да „указва“, а не да задължава участието на юрист.

На 4 юни 2025 г. Законопроектът бе обсъден и приет на първо гласуване в рамките на заседание на Комисията по конституционни и правни въпроси.

На същата дата становища по Законопроекта пред Народното събрание внесоха Софийски адвокатски съвет (САС), Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) и Национална мрежа за децата. Макар принципното разбиране на трите становища да е в подкрепа на принципното разбиране за подобряване на медиационната култура в страната и разтоварването на съдилищата посредством засиленото отнасяне на правните спорове към извънсъдебните способи.

Въпреки това, ВАдвС и САС изразяват сериозни резерви и критики към конкретни предложения в проекта. Основното възражение е срещу задължителния характер на предвидените информационни срещи, тъй като се приема, че това противоречи на основния принцип на доброволност, който е в сърцевината на института на медиацията. Налагането на задължение за участие, независимо от волята на страните, се разглежда като непропорционална и ненужна намеса в правото на достъп до съд и защита.

Изразяват се и притеснения относно предвидените санкции – в частност, налагането на глоби на страните, които не се явят на информационната среща без основателна причина. Този подход, според ВАдвС и САС, ограничава правото на защита, като въвежда имуществена санкция без ясна правна обосновка и без механизъм за реален процесуален контрол. Същевременно, адвокатските организации споделят виждането, че неподходящо е подбран момента на провеждане на задължителното участие в информирана среща, а именно след подаването на исковата молба и отговора по нея, когато страните са в най-острата фаза на конфликта, чието разрешение са отнесли към съда.

В заключение, Висшият адвокатски съвет и Софийска адвокатска колегия изразяват подкрепа към целите на законопроекта, но счита, че текстовете в този си вид се нуждаят от съществена редакция. Необходимо е да се прецизират дефиниции, механизми и гаранции така, че да се съчетаят ефективното насърчаване на медиацията с принципите на доброволност, справедливост и правна сигурност.

С екипа на ИМЕУС продължаваме да следим развитието на процеса и начина по който задължението за информационна среща по медиация ще бъде въведено в националното ни законодателство.