Опит за близост между медиация и море, море и мисъл, мисъл и смисъл

 

Това не е опит за спасяване на летен сезон 2019 г., опустошил родното Черноморие. Не е и претенция за намиране на оправдания да се хванеш с 200 км/ч. по магистралата и газ – напред към морето като удавник за сламка. И не, не в търсене на вечната мисъл и божествения промисъл. А просто така. Ей така – чисто и просто защото морето е море и най-висш смисъл е да му се отдадеш.

Къде и защо обаче в безоблачната картина се намесва медиацията? Медиация и море в пресечната точка на безкрая? Има нещо затрогващо силно в метафората за медиацията като море. Море, в което място имат само моряци и мокряци. Ако излезем извън рамките на привичното и удобното и погледнем в дълбинното и проникновеното няма как да не съзрем в МЕДИАЦИЯТА едно МАЛКО (голямо) МОРЕ.

МОРЕ защото МЕДИАЦИЯТА:

• се случва в дълбокото – там, където видимото от повърхността се разгръща, за да разкрие истинната си същност;
• обича смелите, така както морето обича моряците. За да овладееш изкусното навигиране из неговите дълбини обаче ти трябва куража да се намокриш. Целият. Да поемеш риска, че преминавайки през предстоящото ти „море на конфликта“, можеш да излезеш променен. И се изисква да бъдеш променен. Да бъдеш смел в приемането на променянето;
• дарява без да иска нищо в размяна. И колкото по-дързък си в спускането си в дълбините, толкова по-ценни ще са даровете, които морската стихия е изваяла за търсещите и искащите;
• понякога я спохожда буря – една от онези природни стихии, които разтърсват, бушуват и плашат. Такива – каквито те са – естествени, случващи се и нужни ни. Защото спокойното море не прави опитни моряци. По Рузвелт;
• утешава и чува. Чува и пази. В дълбините му са скрити прошепнати съкровения, оставени приютени в нежната му дълбина. Без страх, че някой ще ги разкаже. Без страх, че ще останат словата неразбрани и неизживяни.
• Преобразява. Аналогично на хилядите стъкълца, които метаморфозират всяка година под природната му власт, за да се преобразят в нечувани красоти;
• Има своите приливи и отливи. Затова е добре в процеса да усетиш, кога нивата се покачват и приливът е подходящ за отплаване към новото и безкрайното;
• Има нещо за всеки. И дава точно това, което си поискаш и което си вземеш.

Медиацията може и да не е МОРЕ. МОРЕТО може и да не е МЕДИАЦИЯ. НО има нещо трогателно силно в мисленето за двете като ЕДНО. Защото не е ли в това именно силата на претворяването – да видиш частичките, разхвърляни във всичкото, да се съединяват пред теб. В пълна картина. На истински цветен и многоизмерен свят – ТОЗИ НА ПЪЛНАТА ИСТИНА.