В Епизод 5 от подкаста на ИМЕУС, излъчен на 12.11.2020 г. LIVE във Фейсбук, разгледахме темата за това кои медиационни техники избраха новия президент на САЩ.
Формулирахме заглавието така, тъй като вярваме, че победата на Джо Байдън до голяма степен се дължи на избраните стратегически послания, вербални кодове, облик на кампания, поведение по време на дебатите и пр. на двамата кандидати.
Пълния епизод може да намерите в нашия YouTube канал ТУК.
Ето и част от акцентите, които изведохме по време на епизода:
1. Прожектираната вътрешна конфронтация отслабва външните позиции
Разгледахме обвинението на Елизабет Уорън към нейния пряк конкурент в прогресивното крило на демократите, Бърни Сандърс, че в личен разговор й казал, че жена нямало шанс да спечели президентските избори. Разгледахме и атаките на Тулси Габърд срещу колегите от партията й, вкл. атаката й срещу кариерата на Камала Харис. Поставихме акцент върху непремерената атака на Камала Харис срещу Байдън на един от вътрешнопартийните дебати през юни, при която тя го укори за сътрудничеството му с двама сенатори сегрегационисти през 70-те и в това, че се е опитвал да спре т.нар. busing или десегрегационното возене на училище с автобуси на ученици от всички раси. „Имаше едно малко момиче в Калифорния, което… пътуваше към училище с автобус всеки ден“ – каза Харис към Байдън в края на своята атака, – „и това малко момиче бях аз.“ Обърнахме внимание на това, че впоследствие, при номинирането на Харис за вицепрезидент, тази атака се върна като бумеранг към демократите.
2. Битката Сандърс – Байдън и рационалният разговор за политически платформи
Отбелязахме, че тук вътрешната конфронтация и личните нападки липсваха. Дебатът бе основан изцяло върху политическа платформа и позиции. В сърцето на дискурса Сандърс – Байдън бяха техните политически платформи, а по-глобално – въпросът за идентичността на Демократическата партия. Напр. дискусиите за задължително здравно осигуряване, както го вижда Сандърс, срещу предлаганата от Байдън опция за освобождаване от частното осигуряване. Дебатът Сандърс – Байдън показа, че рационалният диалог, основан върху конкретни политики, идеи за реформи, икономически прогнози, статистически данни, паралели с други правни системи и пр. е много по-полезен за гласоподавателя от надвикването, прекъсването и личните обиди, макар че не произвежда толкова интересно шоу.
В преговорната теория това се означава като атакуване на проблема, в противовес на отъждествяването на насрещната страна с проблема.
3. Камала Харис върху бюлетината
Отбелязахме, че тук бе налице още един научен урок от 2016 г. – да се предложи силен, разпознаваем кандидат за VP, който да поеме голяма част от тежестта на кампанията. И който, в случая на Камала Харис, да галванизира кампанията на основния кандидат с историчността, която носи.
4. Стратегически избор на лайтмотиви и послания
Тръмп: „Да запазим Америка велика.“ „Ако Байдън спечели, очаква ни депресия, каквато никой никога не е виждал преди.“ „Аз съм направил най-много за чернокожите от всички президенти, може би с изключението на Ейбрахам Линкълн.“ „Аз съм най-малко расист от всички в тази зала.“ „Байдън ще забрани фракинга.“ „Байдън ще ви вдигне данъците.“ „Байдън е кукла в ръцете на радикалното ляво.“ „Байдън ще възцари ANTIFA, които той нарича просто идея.“
Байдън: „Да възстановим душата на нацията.“ „Да излекуваме душата на Америка.“ „Няма ли да млъкнеш, бе, човек?“ „Клоун.“ „Изберете истината пред лъжата, науката пред измислиците, надеждата пред страха.“ „Да построим отново и по-добре“. „Тръмп не би стъпил в беден квартал, освен ако не се загуби.“
5. Признаването на грешки печели доверие, а нарцистичното и незряло поддържане на образ на абсолютна непогрешимост – категорично не
Споменахме, че единственият кандидат, който открито и твърдо призна грешка бе Байдън – относно законопроекта от 1994, в чието написване участва и който, след приемането си, стимулира мащабно инкарцериране на чернокожи за леки престъпления.
6. Двубоят Харис – Пенс и товоренето СЪС, а не НА другата страна
Коментирахме обстоятелството, че Пенс бе изключително добре подготвен за дебата и че избра стратегията, използвана най-активно от Байдън – за обръщане през камерите директно към избирателя.
7. Адаптивност, гъвкавост, диферсифициране на посланието спрямо различните му адресати
Проблематизирахме постоянния диалог на Демократическата партия с избирателя, нейната адаптивност, използваната креативна онлайн кампания. Дадохме пример с мухобойките, чрез които лагерът на демократите набираше дарения, часове след като муха кацна в косите на вицепрезидента Майк Пенс по време на дебата му със сенатор Харис. Налице бе диверсифицирана кампания, съобразно таргетирани групи от избиратели по расов, етнически, лигвистичен, възрастов белег. Изборните резултати рефлектират това: по данни на Ройтерс Байдън спечели 62% от вота на избиратели на възраст 18-29 г.
8. Крайната поляризация уморява
Заключихме, че като че ли все пак опирането твърде много на конспиративни теории и фантазми, на обиждане и подиграване на опонента, на свръххиперболизиране и всяване на страх – изтощава, обърква, демотивира.
Твърде далеч сме от времето, когато сенатор Джон Маккейн отговори на въпрос от симпатизант на републиканците по следния начин: „Обама е добър човек, човек на семейството, гражданин, с когото се е случило да имам разногласие по фундаментални въпроси, и за това е цялата тази кампания.“
Още през 2016 г. Тръмп се присмиваше на своите опоненти – напр. за това колко е муден Буш, „огромните“ уши и обилното потене на Марко Рубио; измисляше прякори като Лъжльото Тед, Хубавия Тед, Ал Франкенщайн, Безсрамната Хилъри; определи Джон Макейн като загубеняк, понеже е позволил да бъде военнопленник; тази година многократно използва прякорите Покахонтас, Побъркания Бърни, Сънливия Джо, Странния Джо и пр.
На това поле и Байдън натрупа негативи по време на кампанията – напр. когато каза на студент, попитал го за слабото му представяне в Айова, че е „лъжец с кучешка мутра“. Въпреки това обаче Тръмп категорично остана епитома на подиграването и обиждането на другия, на крайните възгледи и създаването на поляризация.
Споменахме, че първи знаци за умората у избирателя от това поведение бяха налице на средномандатните избори през 2018 г., когато Тръмп и проправителствените медии и сайтове в деня на изборите постоянно тръбяха, че керван с мигранти от Централна Америка се движи към южната граница на страната и че само истинските патриоти, републиканците могат да спрат тази „бежанска инвазия“, като още в деня след изборите въпросната „атака по границата“ магически се изпари. Тогава, въпреки имагинерното извънредно положение по границата, Демократическата партия завоюва значителен успех и си върна контрола върху Камарата на представителите, разрушавайки т.нар. републиканска трифекта.
В заключение посочихме, че един от най-големите проблеми пред 46-тия президент на Щатите и неговия кабинет – освен пандемията и икономическата криза – е дълбокото разделение в американското общество.
Подобно разделение, подобна нетърпимост към вижданията на другия, подобно надвикване с опорни тези, е налице и у нас, в България. В тежест на обществото ни е да избере пътищата на гражданска активност, чрез които да се справи с това. Каквито и пътища към вътрешен диалог и промяна да избере гражданското ни общество обаче – тъкмо техниките на ефективния комуникатор ще са необходими и същностни.
Епизод 6 от подкаста на ИМЕУС ще бъде излъчен на 26.11.2020 г., от 18:30 ч., на живо във Фейсбук.
ВОДЕЩ
Водещ на Епизод 5: Георги Еленков – професионален медиатор, един от учредителите на ИМЕУС.