Тереза Ф. Фрисби е директор на програмата за разрешаване на спорове на Loyola University Chicago School of Law, Чикаго, САЩ. Тя притежава над 30-годишна юридическа практика като адвокат, арбитър е от 1990 г., а медиатор – от 1998 г. Участвала е в разрешаването на стотици казуси и е преподавала медиация, преговори и международен арбитраж на съдии, адвокати, арбитри, медиатори, изпълнителни директори на международни компании, студенти по право от цял свят. Тереза е избрана за Медиатор на годината за 2018 г. от чикагската Асоциация за разрешаване на спорове. В допълнение към своята успешна работа като арбитър, както и към кариерата си на процесуален представител в широк набор от казуси, вкл. търговски и трудови спорове, Тереза е помогнала като медиатор на десетки физически лица и компании да разрешат казуси, сред които спорове между бизнес партньори, изпълнителни директори, работодатели и служители (всичко от ограничителни споразумения до дискриминация на работното място), между наследници и мн. др. Тереза регулярно е канена да изнася лекции на актуални теми, свързани с алтернативното решаване на спорове, като същевременно периодично публикува свои статии в престижното издание „Chicago Daily Law Bulletin”.

• Г-жо Фризби, тази година се присъединихте като гост-лектор в III Международна лятна школа по комуникация, преговори и медиация, организирана от Професионалната асоциация на медиаторите в България (ПАМБ). Какви са впечатленията Ви от начина по който се развива медиацията в страната?

Беше ми изключително интересно да установя всички общи черти, които имат моделите на водене на медиация в България и САЩ. Тук работят много отдадени и посветени на медиацията хора, които в практиката си използват фасилитиращата медиация, и които са неуморни в стремежа си да учат и усъвършенстват своите умения.

• Вашият основен фокус е върху емоционалната интелигентност и невронауката като част от медиационния процес. Разкажете какво провокира интереса Ви?

В действителност моят интерес се провокира от любопитството ми спрямо начина по който преподаваме медиация. Зададох си въпроса „Защо сме организирали медиационния процес на преподаване по този начин и дали са налице някакви научни обяснения в подкрепа на това?“. Тогава установих, че именно невронауката може да даде това обяснение, което ни е крайно необходимо. Като медиатор паралелно винаги съм била поставена пред предизвикателството на това да трябва да успокоявам страните и да овладявам емоциите им. И отново – бях приятно изненадана да установят, че са налице редица научни обяснения, които да подкрепят това.

• Ако правилно сме Ви разбрали – Вие се застъпвате за идеята, че медиацията и невронауката вървят ръка за ръка и това е бъдещото развитие на процедурата по медиация?

Да, застъпвам тази позиция. Изключително важно е, когато хората са в конфликт да разпознаят, че вярванията и убежденията, които имат всъщност оформят физиологична част от техния мозък. Нещо повече, трябва да започнем да осъзнаваме, че когато някой се чувства в ситуация на стрес (бий се или бягай, замръзване и т.н.) това чувство наподобява ситуациите, в които над дадено лице се упражнява телесно насилие. Респективно, не можем да очакваме че подобно лице ще бъде в състояние и възможност да вземе решение в процеса на медиация, ако първо не премахнем или поне облекчим стреса.

• Какво бихте посъветвали българските медиатори, които биха искали да практикуват някои от техниките, извлечени от невронауката, като част от процедурата по медиация?

Бих ги посъветвала да започнат да четат по темата и да засилят собственото си осъзнаване като личности и професионалисти. Това е първо условие за подобряване разбирането за течащите процеси в тях самите, което пък е предусловие за осъзнаването на процесите, случващи се в участниците. Същевременно повишаване на познанието за самата анатомия на мозъка и начина му на функциониране според различните региони и тяхното включване и изключване при определени предпоставки би съдействало за задълбоченото осъзнаване на това какво се случва с всеки участниците в процеса на медиация. Всичко това има за цел повишаване на уменията на медиаторите относно това какво могат да направят, за да включат различен регион от мозъка на участниците и по този начин да стимулират постигането на решение. На база на опита си мисля, че това позволява да се подпомогнат страните в намирането на решение.

• Как си обяснявате популярността на медиацията в САЩ и кое мислите че отключи или предизвика това всеобхватно навлизане на процеса?

Мисля, че причините са комплексни. Действително една от големите причини за това са високите разноски за водене на съдебния процес, начина му на водене и времеемкостта му. Както знаете, ние имаме едно доста дълго производство по събиране на доказателства, което към момента поради неговото електронно провеждане, се забавя допълнително, колкото и странно това да звучи. Това е свързано с още разноски и допълнително време и всичко това мотивира страните да се обърнат към медиацията и да решат спора преди иницииране на процеса.

• В практиката си сте била и адвокат. Като такъв – какво бе Вашето отношение към медиацията? Смени ли се то след като станахте медиатор?

Всъщност когато учих право в Университета нямаше предмет, посветен на медиацията. И същата не ми бе известна през първите 12 години от практиката си на адвокат. Независимо от това – станах арбитър към Института на лицензираните медиатори по търговско право и именно там разбрах повече за медиацията. В процеса си на обучение за медиатор пък установих колко много медиацията може да даде на страните. Това силно ме привлече към процеса, защото имах достатъчното база за сравнението му със забавеното правосъдие, обвиненията между страните, вкл. и когато спечелят делото, високите разноски, които са единствена алтернатива при съдебния процес.

• Практикувате ли някои от уменията си на медиатор в личната сфера?

О, да! И наистина много често е безкрайно ефективно и полезно. Семейството ми обаче вече е напълно свикнало с това и поради това децата ми често казват „Мамо, спри да ни медиираш!“