„Когато за пръв път ме биха, казах на момичето да си оправим нещата с думи, но тя каза „Аз обичам да си решавам нещата с бой, а не с думи”. После ме свлече на земята”, спомня си петокласничката.
Това са словата на детето, станало поредна жертва на шокиращ случай на насилие между съученици. Възрастта на извършителите и жертвата пък е стресиращо ниска – едва 12-13 годишни. За случая от столично основно училище от преди дни пък научаваме от социалните мрежи, чрез които жертвата е унижавана по нечовешки начин. Ужасеното дете споделя: „Враждата е от две години. Не знам дали съм защитена.“ Тези думи тежат. Не само защото идват от малолетно, а защото отразяват усещането за безсилие, изоставеност и липса на надежда в среда, която би трябвало да бъде стимулира, подкрепя и мотивира – училището.
Случаят отново поставя въпроса: Какво може да се направи след подобен инцидент? И още по-важното – какво можеше да се направи по различен начин, ако в училището беше въведена система за училищна медиация?
Какво е училищна медиация и защо има място в решаването на подобни случаи:
Училищната медиация е метод за решаване на конфликти чрез диалог, в присъствието на обучен медиатор – често това е училищен психолог, педагогически съветник или дори обучен ученик в ролята на медиатор. Целта ѝ не е наказание, а възстановяване на отношенията, осъзнаване на последиците и превенция на бъдещи конфликти.
След един такъв инцидент, какъвто е случаят с пребитата ученичка, медиацията не просто би могла да помогне – тя е критично необходима.
Какво можеше да се направи след случилото се – стъпка по стъпка, ако имаше училищна медиация?
- Спешна интервенция с медиатор
Още в деня на инцидента, училищният медиатор би трябвало да бъде включен, с цел: Да се осигури безопасност за жертвата, да се отделят участниците временно и да се разбере какво точно се е случило, без емоционално обвиняване.
Жертвата щеше да има защитено пространство, в което да говори, да се почувства чута, подкрепена и спокойна, че не е сама.
- Срещи с участниците в спора
Медиацията не работи изолирано, а дава възможност на всеки от участвалите да сподели своята история и да станат ясни дълбоките причини, довели до ситуацията. Целта е в една защитена среда да се стигне до дълбоките корени, породили ситуацията по неосъдителен и емпатичен начин. За целта медиаторът работи съвместно или индивидуално с всяка от страните, изяснява гледните точки, намаля напрежението и се опитва да изгради доверие с всяка от страните, посредством което впоследствие да се намери решение на ситуацията.
Това е критично важно, защото в много случаи именно липсата на комуникация води до допълнителна ескалация на конфликта и последваща виктимизация на жертвата.
- Медиационна среща между учениците
При подходящи условия – и само когато жертвата се чувства готова – се провежда контролирана среща между участниците в конфликта. Целта е: Агресорът да чуе какво е преживяла жертвата; Да осъзнае последствията от действията си; Да поеме лична отговорност; Да се изгради споразумение за поведение.
В медиацията няма унижение. Има процес на изслушване, осъзнаване и работа за промяна.
- Създаване на индивидуални планове за подкрепа
Паралелно на течащия процес от медиация пък е препоръчително да бъдат следвани индивидуални планове за подкрепа както на жертвата, така и на агресора с цел подкрепа и преодоляване на причините, довели до ескалацията. Всичко това е насочено към намаляване на риска от повторение, като се започне работа с причините за агресията, а не само със симптомите.
- Проследяване и вторична медиация при нужда
Месец по-късно се провежда нова среща с учениците и по възможност с родителите – за проследяване на евентуалното споразумение, което е било постигнато между страните. Чрез това се затвърждава напредъкът или се реагира превантивно в случай на нова ескалация.
Какво би се променило за жертвата: Тя щеше да знае, че някой я чува, че училището има механизъм, чрез който конфликтите не се „замитат“, а се решават. Щеше да получи емоционална подкрепа навреме. Можеше да бъде пощадена от публичния срам и социалното унижение. Щеше да има ясна представа кой и как я защитава – вместо да казва: „Не знам дали съм защитена.“
Какво би се променило за агресорките: Те нямаше просто да бъдат наказани и заклеймени – щяха да бъдат изправени пред реалността на действията си. Щяха да осъзнаят, че насилието не решава конфликти, а създава нови. Щяха да имат шанс да се поправят, да се развият, да поемат отговорност по конструктивен начин.
Медиацията не е чудо. Но е шанс.
В свят, където училищната агресия често завършва с клипове в TikTok и обществено унижение, училищната медиация предлага алтернатива: възстановяване вместо мъст, диалог вместо безмълвно търпене, решения вместо наказания, които не променят нищо.
Можеше този случай да не завърши с насилие. Можеше това дете да се чувства защитено. Можеше да говорим днес за разрешен конфликт, а не за поредната жертва.
И ако искаме утре да бъде различно – трябва да действаме различно сега.
Този текст е създаден в рамките на INSP-NP-058 „Изграждане на мостове: обединени училища срещу агресията сред деца“, финансиран в рамките на проект INSPIRE: „Подобряване на националната подкрепа за превенция, интервенция, и отговор на насилието над деца, и овластяване на жертвите“, съфинансиран от Европейския съюз и фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). В продължение на него екипът на ИМЕУС започва серия от обучения по медиация и социално-емоционално обучение в рамките на цялата страна, стремящи се да изградят капацитет за реакция и превенция от повторението на описаните в текста случаи.