По повод международния ден на жените и в сърцето на най-стария университет в света в Болоня се проведе конференция, посветена на ролята на жената в процедурата по медиация. Събитието се организира от Международната академия за алтернативно решаване на конфликти, а Институтът по медиация и управление на спорове (ИМЕУС) се включи в събитието, което продължава до 11 март. Като част от конференцията, проведена в първата алма матер в света, бяха коментирани темите за нуждата от все по-засилено участие на жените в международните преговори и на медиационната маса. Сред именитите лектори бяха д-р Кенет Кларк от Университете Брено, д-р Мари Лу Франк, медиатор, проф. Тереза Фризби от Университета Лойола, Чикаго, проф. Агне Тваронавичиене от Университета Миколос Ромерис и редица още представители на академичната общност адвокати и медиатори.
Конференцията започна с приветствено слово на Елена Колцаки, председател на Международната академия за алтернативно решаване на конфликти, която напомни за културните предпоставки относно различното отношение спрямо жените. Бе изнесена статистика. съгласно която в световната литература се срещат 4 пъти повече герои от мъжки пол, които са описвани като „силни“, „смели“, „благородни“. За разлика от тях, жените в литературата биват „красиви“, „прекрасни“ или „секси“ – все качества, които потвърждават различното третиране между половете, за чието преодоляване ще са необходими около 180 г. в случай че продължим с настоящото темпо.
В контекста на медиацията и преговорите пък ролята на жената е все още недооценена, видно от факта че в големите преговори на световната политическа сфера женско участие липсва. Бяха дадени за пример преговорите от 1967 г. за прекратяване на виетнамската война, преговорните процеси между Палестина и Израел, Русия и Украйна, във всички от които участие на жени липсва. Като контрапункт на това стоят преговорите в Ирландия и споразумението от разпети петък, в основа на което стои активното женско участие, и преговорите за мирно разрешаване на гражданската война в Либерия, които са активно повлияни от участие на устремени да постигнат мир жени. Всичко това постави основата на изнесеното заключение, че участието на жените, като носители на мир, във всеки един процес по мирно решаване на конфликт е в базисно на постигане на справедливо и устойчиво решение. Интересна в тази насока бе и статистиката на проф. Тваронавичиене за това, че мъжете- медиатори, регистрирани в Литва, съставляват едва 24 % от всички действащи медиатори – проблем, на който доста често бива отдавано и друго значение – а именно, че про боно или по-ниско платената дейност, която доста често медиаторите предлагат, се асоциира повече с жени, а противоположния пол не е склонен да поема подобни дейности.
Изследвания от 2022 г. пък (изследване на Джонсън, Кийлс и Бейрам) показват, че участието на жени медиатори в процедурата по медиация води до повишаване усещането за справедливост у участващите страни. На база на това може да бъде заключено, че в сферата на медиацията различните професионалисти носят своя отпечатък не само посредством уменията, които имат, но и диспозициите, които са им заложени от половите характеристики. Поради това и можем да гледаме с оптимизъм на факта, че понастоящем в България медиаторското съсловие е представено предимно от жени.
Всичко това може да има за свой дългосрочен ефект развитието на култура за преодоляване на сложни проблеми посредством меки подходи на неагресивно отношение. Към това може да добавим и вродената у жената повишена способност за разчитане на емоциите и тяхното управление, което се явява неимоверна част от уменията на медиатора да овладява напрежението на спора.
В заключение, 8-ми март поставя отново въпросите за ролята на жената, включително и като носител на основите за изграждането на дълготрайни справедливи решения на сложни конфликти.