„Хората, попаднали в конфликт, са нежни и уязвими, независимо дали се чувстват или изглеждат по този начин“ – Хеша Абрамс
Няма как тази сентенция на Хеша Абрамс да бъде по-приложима отколкото в сферата на семейната медиация. Ако трябва да говорим обаче до болка искрено, семейната медиация има и своите скрити „дефекти“. Ако трябва да посочим три такива, то те биха били:
I. НЕ ВСИЧКИ СЕМЕЙНИ КОНФЛИКТИ МОГАТ ДА БЪДАТ РЕШЕНИ С МЕДИАЦИЯ – добре е да се фокусираме върху тези, които можем да решим, а не да пилеем сили и енергия в тези, които са загубени. В тази насока е препоръчително да се приеме единна методология за скрининг на случаите, които са особено подходящи за провеждане на процедура по медиация и допълнителната психологична подкрепа на участниците в нея.
II. МЯСТО НА ДЕЦАТА В МЕДИАЦИЯТА НЕ Е ЕДНОЗНАЧНО РЕШЕНА – следва да бъде приета единен стандарт за участието на децата в процедурата по медиация, който еднозначно да определя как последните ще бъдат третирани и до каква степен евентуалното им конфиденциално изслушване от обучен за целта експерт би подпомогнало процедурата по медиация.
III. ОЧАКВАНИЯТА СПРЯМО СЕМЕЙНАТА МЕДИАЦИЯТА СА НЕРЕАЛИСТИЧНИ – процедурата по медиация е натоварена с нереалистично високи очаквания за спряване с хронични проблеми на съдебната и социалната ни система. Това поставя и самата процедура под риска от сриване на авторитета й в случай, че не отговори на изначално завишените спрямо нея очаквания.
Редом с това следва да се очертаят и ТРИТЕ ПОЗИТИВНИ АСПЕКТА НА СЕМЕЙНАТА МЕДИАЦИЯ, а именно, че:
I. ПРОЦЕДУРАТА ОВЛАСТЯВА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВАТА – позволявайки и давайки глас нас всеки един от тях и възможност за себеопределяне.
II. ПОДОБРЯВА СЕ КОМУНИКАЦИЯТА В СЕМЕЙСТВАТА – на база на проведените процедури подобряване на комуникацията и постигане на работещи решения
III. АДРЕСИРА СЕ ПЪРВОПРИЧИНАТА НА КОНФЛИКТА – достигане до основата на конфликта и неговото адресиране.
С оглед гореизложеното, медиацията може да бъде разглеждана като същностен елемент от т. нар. ТЕРАПЕВТИЧНО ПРАВОСЪДИЕ. Терапевтичното правосъдие е понятие, въведено от проф. Дейвид Уексиер, Университета на Аризона през 1987 г., който първи започва да изследва степента до която законът, съдебният процес и участниците в него имат терапевтично или анти-терапевтично действие. С оглед на това медиацията действително може да заема място в търсенето на терапевтично решение по семейните конфликти. Пред това обаче остава ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО от многото очаквания за решаване на проблеми на системата за социална подкрепа, които медиацията просто не може да посрещне. И не защото процедурата няма потенциала да трансформира отношения и да намира решения извън привидно заявените позиции, а защото изисква от страните поемане на отговорност и себеопределяне.
Как ще бъдат решени предизвикателствата пред процедурата по семейна медиация в България предстои да разберем? А до тогава – да продължим търсенето и създаването на решения, които в най-пълна степен отразяват интересите на семействата, преминаващи трансформация.