(Не)нужното разделение на медиаторите
Законът за медиацията и Гражданският процесуален кодекс бяха изменени в началото на годината, а промените предстоят да влязат в сила от 01 юли 2024 г. Въведена беше задължителна първа среща по медиация за определени видове съдебни дела, а по други от тях такава среща ще се провежда по преценка на съда. От своя страна се предвижда като медиатори в съдебните центрове да бъдат единствено лица, имащи юридическо образование.
Всичко това цели да:
- разтовари съдебната система;
- улесни гражданите и търговците при решаването на споровете им;
- спести време, пари и усилия за воденето на съдебни дела
За постигането на тези цели обаче следва провежданата медиация да бъде:
- Качествена– т.е. извършвана от надеждни и компетентни медиатори в съответствие с всички приложими правила;
- Ефективна – да се постигат спогодби между голям брой от опиталите медиация
- Достъпна– т.е. медиацията да се осъществява а по бърз и лесен начин.
Според настоящата уредба, задължителната първа среща по медиация ще се случва след заведено съдебно дело, но страните по спора са свободни да се обърнат към медиация и преди това. Изтъкваме, че същността на процедурата по медиация е да помогне на хората в спор да се чуят, представят и защитят най-важните си човешки интереси, за да се уговарят решения, които уважават достойнството и дават ползи и за двете страни.
Широкият обхват на тези интереси е в пряка свързаност с очакваната от медиатора функция преди всичко да осигури среда за конструктивен диалог между страните. Специалисти от различни професии (напр. педагози и психолози) са привличани в съдебните центрове по медиация, както в страната, така и в чужбина. Това е и основната причина при нормативното уреждане на медиацията в страната през 2004 г. единствено изискване за упражняването й е лицето да е преминало през сертифициращо обучение за медиатор и да е вписано в Единния регистър на медиаторите в България. Така като основен фокус на медиационната процедура не е дълбочинното разбиране на юридическото измерение на спора, а неговото цялостно обхващане и тълкуване с цел постигане на устойчиво решение.
В контраст на описаното се явяват законовите изменения с изискване съдебният медиатор задължително да има и юридическо образование. Подобно изискване само по себе си не може и да постигне заложените в закона цели, тъй като:
Как да се осигури на страните качество при разрешаването на широк кръг житейски казуси, за което се изискват далеч повече квалификации и опитност от юридическата?
Как да се осигури нужният брой подходящо квалифицирани медиатори за провеждане на заявени медиации навреме при условие че достатъчен брой такива в страната няма?
Нещо повече, единствен критерий за практикуване на медиатор към съдебен център е заложено наличието на юридическо образование – не и юридическа правоспособност или опитност в каквато и да е сфера. Така формулирано, изискването изглежда необосновано, тъй като само по себе си наличието на такова образование по никакъв начин не съставлява квалификационно изискване, което да гарантира наличието на по-високи компетенции у съответното лице.
По-голямата част от страните, завели дело пред съда, се представляват от адвокати, които обикновено вече са запознали страните с основните юридически аспекти на техния спор. Затова напомняме, че адвокатите на страните по никакъв начин не са възпрепятствани от участие в процедурата по медиация.
Това, според нас, ненужно разделение на база образование, освен че може да се тълкува като дискриминационно спрямо медиаторите, представлява и съществена пречка по отношение на достъпността от страна на хората. За да могат спорещите страни реално са се ползват от услугата медиация, освен компетентни професионалисти в различни сфери, е нужно медиаторите да са и достатъчно, и налични във всички населени места в страната. С оглед на очаквания брой дела за задължително насочване към медиация годишно (в зависимост от бр. на видовете дела – между 50 000 и 25 000 медиации, по прогноза на ВСС) ако изискването за медиатори с юридическо образование в съдебните центрове се запази, бързо бихме се сблъскали с недостатъчен брой медиатори в голяма част от населените места в страната. Прогнозният брой медиации показва, че за всеки съдебен център ще са нужни поне 3 или повече зали за медиация едновременно, както и съответните медиатори, които да поемат работата там. Този проблем лесно може да бъде адресиран с въвеждането на конкретни изисквания, на които да отговарят извънсъдебните центрове за медиация, както и на общи правила, по които те работят. По този начин качеството на услугата ще бъде запазено, а достъпността – оптимизирана чрез ефективно делегиране. Не на последно място изтъкваме, че по някои спорове споразумения могат да бъдат постигнати в рамките на 1 до 2 срещи в присъствието на опитен медиатор. Такъв резултат зависи в голяма степен както от възможността на страните сами да посочат такъв, така и от липсата на разменени съдебни искове и свързваното с тях желание за възмездие „на всяка цена“.
С оглед на всичко гореописано, е добре да бъде обсъдена възможността за:
- ОТПАДАНЕ НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА ЮРИДИЧЕСКО ОБРАДОВАНИЕ НА МЕДИАТОРИТЕ В СЪДЕБНИТЕ ЦЕНТРОВЕ;
- ИЗБОР НА ИЗВЪНСЪДЕБНИ ЦЕНТРОВЕ ЗА МЕДИАЦИЯ, ОТГОВАРЯЩИ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ОБЩИ КРИТЕРИИ И ПРАВИЛА ЗА РАБОТА, ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГАТА ПО МЕДИАЦИЯ ПРЕДИ ИНЦИИРАНЕ НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Това становище изразява вижданията на Юлия Раданова, ИМЕУС и Севдалина Александрова, Споразумения.