Юлия Раданова
Адвокат и медиатор, докторант в УНСС
Управляващ съдружник в Ел Ес Пи
Коледа не може да дойде без „Сам Вкъщи“, „Наистина Любов“ и „Ваканцията“. Нека не живеем в заблудата, че може да има празник без в него да са намесени Хю Грант, Джулия Робъртс или поне Колин Фърт. Коледата би била неВЪЗМОЖНА.
Коледата би била съща така неВЪЗМОЖНА и без един пресен семеен скандал, подправен с малко лук и много чесън. Така де – ако не можем с близките си да се скараме подобаващо като за празник, то с кого? И най-важното – за да е празникът празник трябва тема на скандала да е нещо важно, смислено и голямо. Като например – да си пуснем концерта на Веско Маринов (защото без него Коледата също не иде) или да гледаме Адел, да купим на детето новия iphone или му подарим самоучител по китайски, да поканим любимата свекърва или да заминем горе в планината и да забравим за светските си обязаности? Все въпроси, поставящи семейната единица в състояние на избор. А конфликтът се крие там, където има място за избиране. Празниците определено оставят такъв простор, в който спорът започва да вирее като вирус преди срещата си с антибиотик.
Има ли лек за конфликта по празник и следва ли активно да му противодействаме? Не е ли по-ефективно да встъпим в спора с любопитството на изследовател, дисектиращ жаба, и да останем отворени към урока, който ситуацията идва да ни покаже? Експертите по преговори и медиация определят състоянието на спор като ефективна форма на общуване, която при условията на добро управление може да ни отведе към по-пълното разбиране на другия и силите, движещи или мотивиращо дадено поведение. Естествено, трудно е когато сме в окото на бурята да останем „сухи“ от воднистата субстанция, която сякаш извира от спора, и често ни залива без опция да изплуваме. Затова в навечерието на Нова година и преди Великден, ето няколко кратки, прости и ефективни съвети за опазване от заразата, наречена деградивен конфликт. Използвайте според ситуацията, макар учените да не са установили отрицателни странични ефекти в случай на предозиране:
- Установете собствените си емоции, провокирани във вас в резултат на дадено поведение – от сорта на ревящо хлапе, недоволно от коледния си подарък; препечената пържола, над която мъжа ви злорадства; забавните ви роднини решили да ви дават тон кое и как се прави правилно. Дайте им имена на тези ваши забушували чувства и ги прегърнете. Те са там и са си част от Вас. Искате или не.
- Изразете емоциите си на близките си с неутрален език без назидателен тон. Те не са виновни за това, което се случва във вашата глава, колкото и на вас да ви се иска да не е така. Причинно следствена връзка между разлятото червено вино върху бялата покривка и чувството ви на бяс при вида й просто няма. Затова може да реагирате с нещо стил „Чувствам се ядосана, защото ми се искаше всичко да е красиво за коледната нощ, а петното, което и Ариел не изпира, ми пречи за това“.
- Слушайте активно и възприемайте и малките невербални знаци, които вашите близки ви дават. Слушането обаче се различава от чуването. Затова когато разчетете дадено поведение като сигнал за нещо – споделете това с човека, с когото общувате. Не презюмирайте, че разбирате другия повече от колкото той себе си. Винаги сверявайте дали това, което сте разбрали от дадено поведение, действително отговаря на реалността в чуждата глава. Бъдете любопитни – другият е цяла вселена, която вие може единствено да изследвате и откривате.
- Проявете емпатия. Да, модерната думичка „емпатия“ доста често е изпразнена от смисъл. Но да си емпатичен не означава да си симпатичен. Нито пък е равно на съчувствието, което може да изкажете примерно към сина си, разреван от това, че не е получил желания таблет под коледното дръвче. Емпатията е форма на телепортация. И като всяка телепортация – чрез нея влизате в друго измерение от друга вселена – вселената на цял един друг индивид. Затова внимавайте за процесите – не искате да останете да живеете в този чужд нечий свят. Искате единствено да се докоснете до него, да го усетите, да покажете какво сте усетили и да се върнете на мястото си. Защото всеки си има място. И както са ни учили в училище – командатата „Седни си на мястото“ има и друг, метафизичен план.
- Отделете привидния проблем от отношението ви с дадения човек – конфликтът създава в нас една външна и привидна цел. Цел, която ни свързва с другия и която предопределя съвместната ни работа с този друг за постигане на определен резултат. Неразбирането на повърхността няма отношение към връзката ви с този човек. Затова когато съпругът ви не е купил точния вид на майонезата, която ви е била нужна за вашата специална руска салата – не бързайте с генерализацията. Реакция от типа „Ти никога не ме чуваш“ или „Аз за едно нещо те пратих, а ти и това не направи.“ вероятно няма да спомогне за хармоничността с партньора ви. Заменянето му с изречение от вида „Явно не сме се разбрали. Как мислиш можем да направим за да набавим нужната ми майонеза. Знам, колко я обичаш“. Всяка форма на преформулиране на езика, който използваме, има силата на магия – магия, която твори чудеса и решава проблеми.
- Бъдете готови да излезете извън представата, която имате в главата си за правилно и редно. Вариантите за намиране на решения са нелимитирани. И конфликтът е онзи наш верен съветник, който идва да ни каже, че още има неизследвани варианти, чието решение е много вероятно да отрази нашите и чуждите интереси в по-висша степен. Готови ли сте за пътешествие, изследващо това?
И най-важното. Бройте! Бройте до 10! Бройте до 20! Въобще – бройте до тогава докато не ви мине. Дето се вика, накрая ако не друго, ще ви писне да броите! А и до Новата година не остана много време – 10, 9,. 8, 7…………