На 26.11, на живо във Фейсбук страницата на ИМЕУС, бе излъчен епизод 6 от нашия подкаст – с тема: „БЪЛГАРИЯ, МАКЕДОНИЯ, ЕС. ПРЕГОВОРНИ СТРАТЕГИИ“.
Разгледани бяха преговорните отношения между Република България, Република Северна Македония и Европейския съюз по отношение на членството на югозападната ни съседка в Европейския съюз, и по-точно започването на преговорния процес, съобразно чл. 49 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Както посочи водещият, въпреки формализма на процедурата, действителното съгласие за започване на преговори обикновено се предпоставя или от наличието на това, което може да наречем „активни“ проблеми (чието разрешение обуславя съгласието на дадена държава), или на „пасивни“ проблеми (въпреки чието наличие не се упражнява правото на отрицателен глас).
Хронология на преговорния процес
Водещият изтъкна, че за да достигнем до същината на преговорната рамка и използваните в нея стратегии, трябва да насочим поглед към отношенията между двете държави така, както са формално уредени помежду им. Разгледан бе Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония от 1 август 2017 г., продължение на Декларацията за добросъседство и сътрудничество от 1999 г. Акцентирано бе върху важността на чл. 2, ал. 2 от Договора:
„Двете Договарящи се страни ще развиват сътрудничеството помежду си в областта на европейската и евроатлантическата интеграция, насочено към успешната подготовка на Република Македония за присъединяването й към Европейския съюз и НАТО. Българската страна ще споделя своя опит с цел да съдейства на Република Македония да изпълни необходимите критерии за членство в Европейския съюз и ще подкрепя Република Македония за получаване на покана за членство в НАТО, съгласно съответните решения от срещите на върха на НАТО.“
По реда на Договора, както посочи водещият, се създава Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, чиято дейност е свързана с допринасяне за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития, чрез провеждането на ежегодни срещи.
Извън гореизложеното, Договорът се характеризира със своята декларативност, липса на срокове за имплементиране на разпоредбите, свързани с икономиката, културата и сигурността, което прави контролът върху спазването му затруднен.
Посочената декларативност водещият контрастира с Преспанското споразумение от 17 юни 2018 г., между Гърция и (тогава) Република Македония, чието съдържание включва необходимата степен на прецизност, позволяваща постигането на целените резултати.
Връщайки се обратно към текущите двустранни отношения между България и Северна Македония, водещият анализира застоя в отношенията, в периода 2017 г. – 2020 г., характеризиращ се с оскъдни резултати на дейността на Съвместната комисия. Водещият разгледа и отношението на Германия към преговорната рамка за членство на Северна Македония към ЕС, отчитайки изявеното желание на Германия да фасилитира този процес, в контраст с липсата на действия по навлизане в дълбочината на спора. Това, заключи водещият, препятства Германия от заемането на действителната роля на фасилитатор. Проблематизиран от водещия бе и отрицателният глас на Република България, даден впоследствие.
Преговорни стратегии
По наше мнение и двете държави прилагат метода на преговорите, основани на позиции – концепция, въведена от Робърт Фишър от Харвардската школа по преговори. Това са такива преговори, при които всяка страна защитава стриктно собствените си желания и заявява позиции, без да споделя действителния си интерес и да търси този на другата страна.В случая, докато България разчита на това да докаже истинността на фактите, зад които застава, независимо колко убедителни или не са те. Северна Македония излиза с позиция, коренно противоположна на това, но без да адресира директно проблема с действия, които биха предизвикали остра реакция. Нито една държава не предлага вариант за разрешаване на спора за фактите.
Макс Вебер е делял политиците на такива, които следват етиката на убеждението, и такива, които следват етиката на отговорността. И при двете държави, както сподели водещият, като че ли се следва етиката на убеждението, а отговорността остава за вътреполитическите среди, включително обществените такива. Но убеждението и отговорността, както изтъкна водещият, са свързани и с един друг проблем – този за краткотрайните и дълготрайните, сигурни ползи и ефекти от преговорния процес. Въпреки че поначало тук говорим за двустранни преговори, некоректно би било да не се отчете ролята на една наднационална структура като ЕС, и нейните държави-членки в процеса, заемащи ролята на една трета и до голяма степен неутрална страна.
По отношение на позицията като съвкупност от аргументи, която всяка страна прилага, както отчете водещият – наблюдаваме един и същи подход с различни отражения. Република България в рамките на своето Председателство явно заяви позиция, разчетена недвусмислено като явно желание за разширение на ЕС в посока Западните Балкани и още тогава беше готова да инициира или поне да подтикне към откриване на преговорен процес. Тази позиция остава неизменна през сравнително продължителен период, но сега тя се промени мигновено и изненадващо. От своя страна, сравнително постоянната позиция и търсенето на общ интерес създава в другата страна, Северна Македония, сигурност за липсата на открита конфликтност. Самата Северна Македония продължава да отстоява своята напълно самостоятелна идентичност, език и корени в миналото, чрез активни действия. Тази негласност на отстояваната позиция се съчетава логически и с липсата на предприети действия по изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Конфликтността е още по-явна и в съответната степен на твърдяна от страна на България „антибългарска пропаганда“, наблюдаваща се в Македония и нейното действително отражение в отношенията между двете държави.
По отношение на тези позиции, разглеждаме интересен процес на строго отстояване на позиции и твърдения, но единствено като ответна реакция на насрещно негативна такава. Може да съдим за това, както посочи водещият, от насрещните обвинения в нарушение на Договора. Северна Македония твърди, че България е нарушила чл. 2, ал. 2 от Договора, свързан с евроинтеграцията, докато България обвинява Северна Македония в нарушение на договорените общи действия по изясняване на историческото минало, наличието на българско малцинство в Македония, назоваването на официалния език в Северна Македония, наред с общи корени до 1944-та година.
За момента, заключи водещият, позиционното преговаряне не е донесло каквито и да е било постижения за убеждаването на насрещната страна в собствената правота. Това е и очакваният резултат. Така, както Северна Македония, така и България се обръщат към трети страни, търсейки легитимност на своите твърдения. Докато Северна Македония разчита на аргументи, по-скоро залягайки на пасивната си позиция и създавайки впечатление за ролята й на по-слаба страна, България се опитва да сплашва насрещната страна, а по отношение на трети страни опитва да ги убеди в своята правота, но чрез средства, които се струват на трети, незаинтересовани държави като неоснователни и неразбираем. Докато България изцяло въвежда трети държава в спора за своята правота, Северна Македония единствено описва проблема толкова, доколкото може да намери разбиране и осъзнаване на собствената си правота. Това е важно, тъй като третото одобрение и най-важното разбиране е средство в преговорите, с което и едната, и другата държава ще си служат в бъдеще.
Интересен е моментът, в който всички тези събития се развиват. Конфликтът се разви непосредствено след като Полша и Унгария се противопоставиха на Европейския бюджет за периода 2021 г. – 2027 г., наред с фонда за възстановяването от пандемията. Така, както посочи водещият, Европейското внимание се занимава с тази по-важна тема, което пък от своя страна означава, че силовите ходове на сплашване, използвани от България, се оказват по-ефективни, отколкото в нормални условия.
Освен силовите ходове, наблюдаваме и вложени усилия от страна на България за правене на сверка с реалността по отношение на Северна Македония, изтъквайки самия статут на България като държава-членка, както и възможността България да почака, та дори и за период, равен на 28-те години, които бяха необходими за уреждане на отношенията между Северна Македония и Гърция.
В решаването на спора, интересно е мястото на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси. Нея водещият от ИМЕУС определи като „един капан за липса на решения за фактите“, защото когато боравим с конфликт ни е необходимо трето неутрално лице, докато тук такова изцяло липсва.
Негативи и поуки. Поглед към бъдещето
Водещият отбеляза, че както при всеки спор, така и тук, преговарянето, основано на позиции разкрива характерните си негативи. Те са свързани с невъзможността за компромиси, впрягането на всички възможни сили в това да се убеди другата страна в своята право – нещо, което практически е невъзможно при такива преговори. Протакането на намиране на решения не е изгодно в процеса на търсене на най-добрия интерес и единствено служи за това да възникне риск активната комуникация да бъде изцяло преустановена, а вече твърдите позиции да станат още по-задълбочени.
Използването като арбитър на трети държави, които не са напълно неутрални, не позволява на активната комуникация да се развие и единствено предпоставя това държавите да се окупират още повече в своите позиции, което ги отдалечава от задоволяването на общия най-добър интерес.
Въпреки всичко, припомни водещият, даденото „не“ не изключва възможността въпросът отново да се постави по време на заседание на Съвета по общите въпроси – заседание, което ще се проведе на 8-ми декември т. г. Необходимо е установяването на активен комуникационен процес, какъвто не съществува към момента. Решение се крие във взаимните отстъпки – фокусирането върху това, което свързва двете държави, а не това, което ги разделя. Спорните въпроси за малцинствата, езика, културата биха били лесно разрешени, ако двете държави стъпят върху почвата на глобалния въпрос за общата история.
Решенията, заключи водещият, трябва да са разбираеми от евроинтеграционна гледна точка, изпълними от едно правителство, годни за публична комуникация в София, Скопие, Брюксел и Берлин, измерими като конкретна реализация в обозримо бъдеще и защитаващи нашия национален интерес да имаме и общо бъдеще, и общо минало. Едно обединява всички тези приоритети – а именно да се измине пътят от позициите към интересите на всяка държава.
ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Епизод 7 от подкаста на ИМЕУС ще бъде излъчен на 10.12.2020 г., от 18:30 ч., на живо във Фейсбук.
ВОДЕЩ
Георги Раданов – юрист, професионален медиатор, един от учредителите на ИМЕУС.