На 11.05.2020 г., в последната (надяваме се) седмица на извънредно положение у нас, на живо бе излъчен епизод 4 от подкаста на Сдружение ИМЕУС, с тема: „На какво ни (на)учи кризата COVID-19“.
Въпросът бе проблематизиран при отчитане на обстоятелството, че кризата далеч не е приключила, макар и на този етап интензитетът на рестриктивност на мерките за справянето с нея у нас да е намален. За структура бяха използвани статията и инфографиката на ИМЕУС отпреди месец, в които колегите ни идентифицираха 10 допирателни между кризата с коронавируса и състоянието на конфликт.
УРОК I: Очаквай неочакваното
Игнорирайки иначе любопитния жанр на конспиративните фенфикшъни, водещият отчете, че COVID-19 изненада целия свят. Няма възможност да предскажем докога ще е жива тази пандемия, дали и кога ще има следваща вълна на заболеваемост у нас и другаде, кога глобалната общност ще има достъп до ваксина и пр. Конфликтите идват също така непредсказуемо, „избухват” внезапно, а опасността от това да продължат дълго, да попаднат в спирала на повторяемост, да ескалират нерядко изглежда неизбежна.
Естествено, форсмажорни ситуации като текущата се характеризират с непредвидимост и/ли непреодолимост, но все пак нужно е в преговорния процес, в т.ч. още преди възникването на конфликта, трезво да се разсъждава в различни хипотези, като респ. към всяка хипотеза се съотнасят максимален брой опции за действие. Генерирането на опции в различни, взаимно изключващи се хипотези, или опции „ако стане X, то нашите действия ще са Y и пр.“ е техника, която бе засегната в подкаста още при разглеждането на темата за преговорите при асиметрия на силите.
Необходимо е преговарящите страни заедно да изградят механизъм за практически реализируема съвместна реакция в случай на форсмажорна ситуация.
Какви обстоятелства ще конституират форсмажор? Как и в какви времеви интервали страната, чието договорно изпълнение е повлияно от форсмажора, ще комуникира информация за него до другата страна? Как страните ще адаптират своите взаимоотношения спрямо различни мислими хипотези на форсмажор? Това са все въпроси, които следва да присъстват при преговорите относно бъдещи или текущи договорни отношения.
УРОК II: Продължителността на кризата е функция от активни колективни действия
Продължителността на кризисната ситуация и свързаните с нея ограничения зависят от активните действия на всички. Аналогично, конфликтът „се храни“ от нашите действия/бездействия. Колкото по-дълго не предприемаме адекватно поведение за ограничаване епидемията / на икономическата девастация, резултат от същата / на всеки един конфликт, толкова по-дълготрайни и рушителни могат да са последствията от същите.
УРОК III: Нужни са разумни компромиси
Справянето с настоящата (а и с всяка) криза е обусловено пряко от способностите ни за компромис. Популярен е изразът, че вкусът на устойчивото споразумението е горчиво-сладък, тъкмо поради направените от преговарящите страни взаимни отстъпки.
Принципното преговаряне, преговарянето – основано на интереси, изисква отстъпване от позиционното. Естествено, умелият преговарящ знае, че всяка отстъпка следва да бъде съединена с подчинителния съюз „ако“ и да предполага насрещност, реципрочност. Дори наглед малките т.нар. жестове на добра воля, ако и да не са обещани под условие за взаимност, следва да са в хармония с компромисните действия на другия преговарящ.
УРОК IV: Необходимо е спазване на общ план за действие
За да победим COVID-19, следва активните ни усилия да бъдат координирани, общи, както и припознати и съблюдавани от всички. Водещият изтъкна, че неведнъж тази криза е хвърлила светлина върху симптоматични за България проблеми. А именно – че значителна част от обществото ни е съставена от съзнателни граждани, които изпитват за нужно това да спазват правилата, да охраняват наличната у нас правовост, но и че същевременно една друга част от обществото е запленена от сметкаджийство, дребнотемие и неглижиране на големите проблеми, „айде да видим дали пък няма да си излизам от вкъщи“ мислене и др. И че тези вторите системно компрометират усилията на първите да превърнат България в европейска държава с работещи институции, с независима съдебна власт, с независима журналистика и др.
Общи и координирани следва да са действията за решаването на конфликта и ограничаването на негативните последствия от него.
Общият план и координираността в действията обаче са обвързани от способността на преговарящите не само да идентифицират действителните нужди на насрещната страна, но и ясно и конкретно да споделят и приоритизират своите нужди. За да се избягва ситуацията „не знам какво искам; знам само, че не искам да приема това предложение“.
УРОК V: Ограниченията и дискомфортът сега предотвратяват по-голяма криза после
Наложените мерки спрямо коронавируса целят предотвратяването на по-голяма и несъответна на способностите за реакция на системата ни на здравеопазване хуманитарна криза. Правилно адресиран, конфликтът е повод да изменим и заздравим отношенията си по начин, опазващ ни от по-голяма криза.
Водещият повтори наблюдението, че настоящата криза е осветила много симптоматични за страната ни проблеми, като отбеляза също, че кризата буквално ни принуди да намерим решения на част от тях в най-кратки срокове. За пример бе дадено електронното образование. Както приемането от страна на редица институции на документи от граждани за първи път изцяло в онлайн среда.
Тук посланието е съвсем ясно – да използваме енергията на конфликта съзидателно.
УРОК VI: Получаваме възможност за нов смисъл
Кризата COVID-19 ни предоставя възможност за създаване на нов смисъл, получаване на нови познания, изграждане на нови навици, нов модус на живеене, на общуване с другите и със света. Да култивираме емпатичност към насрещната страна. В тази криза като че ли се научихме, че намирането на общо решение в случая е предпоставено от комуникацията с много и различни групи, които имат разнородни, често противоположни интереси. Така например наскоро Националният оперативен щаб участва в един действително извънреден брифинг, в който думата бе дадена тъкмо на децата.
УРОК VII: Да мислим за решения системно, комплексно
Излизането от кризата изисква комплекс от мерки, а връщането към „нормалността” ще отнеме време. Сходна е и ситуацията с „излизането от конфликта“. Отново водещият се върна към извода от по-рано – относно необходимостта преговарящите заедно да генерират система от опции към различни сценарии на сътрудничество.
В един разговор между представител на политическа сила и представител на изпълнителната власт в предаването „Панорама“ през миналата седмица, едната страна в тази особена комуникативна ситуация отправи послание (нецитирано тук дословно), гласящо: „Но вие не се страхувайте да приемате нашето предложение; няма нищо, че то е на БСП.“ Като преговарящи следва да знаем, че не притежаваме собственически титул върху предложенията си. Те се създават, за да служат на нуждите и на двете страни. И тъкмо това е лакмусът за потенциала на едно предложението – дали то отчита тези нужди.
УРОК VIII: Да не пренебрегваме експертното познание
В ситуация на пандемия и конфликт следва да търсим експертите и да се вслушваме в техните становища. Тази криза донякъде ни помогна да се върнем към експертното познание. Да постигнем рационализиране на диалога посредством рефериране към обективни данни. Все пак водещият коментира отново, че нерядко различни комуникатори се въоръжават със свои алтернативни факти, че често позиционното се облича с неистини, агресивно представяни като истина. Преговорният процес изисква достигането на една споделена и от двете страни перцепция за реалното, за фактическото.
УРОК IX: Търпение
COVID-19 няма да изчезне утре. Нито в близките месеци. Нужно е търпение, съчетано с адекватни мерки. Търпение е нужно и в процеса на решаване на конфликт. Търпение в преговорите е необходимо и тъй като в повечето случаи участниците в един конфликт или пряко засегнатите от него са много повече от лицата, седнали на масата за преговори. Респ. преговорният процес трябва да обхваща, да акомодира анализ на нуждите и интересите на този по-широк кръг лица. Надяваме се, че текущата криза ни научи тъкмо на това – да търсим и – нещо повече – да защитаваме интереса на другия, на уязвимия, на различния.
УРОК X: Кризата е повод за ново начало
Предизвикателства като COVID-19 мобилизират силите ни. Дават ни нови гледища. Осветяват неглижирани дотук проблеми. Тези предизвикателства ни позволяват да поставим ново, по-успешно начало. Същото е и с конфликта. Адаптивност. Импровизация. Извличане на полезност от кризисните обстоятелства. Рестарт.
Следващия епизод от подкаста на ИМЕУС „Преговори в условия на криза“ ще бъде излъчен в петък, 29 май.
Водещ на Епизод 4: Георги Еленков – Магистър по Право от Юридическия факултет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски“, треньор на отбора по преговори и търговска медиация на СУ, професионален медиатор, един от учредителите на ИМЕУС.