Детето има право да бъде чуто, а не задължение да решава

Детето има право да бъде чуто, а не задължение да решава – ИМЕУС на конференцията iCare2 в Брюксел относно бъдещето на международната семейна медиация

Днес, 18 ноември 2026 г., в Брюксел се провеde финалната конференция на европейския проект iCare2 – „Развитие на международната семейна медиация в Европа: доказателства, практика и политики“ (Advancing International Family Mediation in Europe: Evidence, Practice and Policy Development). Сред лекторите е председателят на ИМЕУС д-р Юлия Раданова – доктор по право, медиатор и адвокат.

В своето участие д-р Раданова разглежда как различията в националните уредби на медиацията в Европа се отразяват на работата на адвокатите и медиаторите по дела за международно отвличане на деца от родител. Тези случаи протичат при изключително кратки срокове с участието на минимум правни системи, често различни езици и култури, а постигнатото споразумение трябва да бъде изпълнимо и в двете държави.

Регламентът „Брюксел IIб“ отваря нови възможности. Съдът трябва да покани страните да обмислят медиация възможно най-рано, а Централните органи имат задачата да улесняват постигането на споразумения. Д-р Раданова подчертава, че тези възможности ще дадат резултат само при тясно сътрудничество между Централните органи, съдиите, адвокатите и медиаторите. Сред конкретните инструменти са навременната информация за родителите, списъците с обучени медиатори в трансгранична семейна медиация и двуезичната ко-медиация.

Бюрата за предварителна медиация

Специален акцент в изказването на д-р Раданова са бюрата за предварителна медиация (pre–mediation desks), създадени по проекта iCare2 в Италия, Полша, Франция и България. Те са първа точка за контакт за семейства в трансгранични спорове, включително при международно отвличане на дете от родител. Бюрата информират родителите за възможностите за трансгранична семейна медиация и преценяват предварително дали са налице условия за нея. Те помагат на родителите да постигнат временни договорености още преди започването на същинската процедура, а при нужда ги насочват към квалифицирани медиатори или към Централните и съдебните органи.

В България бюрото за предварителна медиация се поддържа от Фондация „Право и интернет“ в София. Със съгласието на страните подходящите случаи след предварителната медиация могат да бъдат насочени към два български медиационни центъра, сред които е и ИМЕУС.

ИМЕУС изцяло подкрепя модела на бюрата за предварителна медиация и вижда в него ключов инструмент за по-ранен и по-лесен достъп на семействата до медиация в трансграничните спорове. Институтът се ангажира да продължи да предоставя такива услуги – информиране и подготовка на родителите, преценка на случаите и провеждане на трансгранична семейна медиация с обучени медиатори, при която се взема предвид мнението на детето. ИМЕУС ще работи в тясно сътрудничество с Фондация „Право и интернет“, Централния орган и съдилищата.

Вторият основен въпрос засегнат от д-р Раданова е участието на детето. Регламентът „Брюксел IIб“ изисква на детето да бъде дадена реална и ефективна възможност да изрази мнението си в съдебните производства. В медиацията обаче все още няма единен европейски подход. Д-р Раданова представи двата процеса могат да бъдат свързани така, че гласът на детето да бъде чут, без то да бъде поставяно в ролята на човек, който избира между родителите си. Сред предложенията ѝ са моделите на медиация с участие на детето чрез обучен специалист и общите стандарти за обучение на медиатори и юристи. Тя предлага също в споразумението да се отразява как е взето предвид мнението на детето, както и координация със съда и Централните органи.

Важна опора за тези предложения е Ръководството за участие на децата в семейната медиация (Guide on the Participation of Children in Family Mediation – Child Inclusive Mediation, CEPEJ(2025)17). Ръководството е изготвено от Европейската комисия за ефективност на правосъдието (CEPEJ) към Съвета на Европа и е прието на 5 декември 2025 г. То въвежда модела на медиация с участие на детето. При него обучен медиатор се среща с детето отделно и поверително, за да чуе мнението му, а решенията остават отговорност на родителите. Документът определя основните принципи на модела – безопасност, доброволност, поверителност и безпристрастност. Той препоръчва на държавите да осигурят възможност децата да бъдат чути пряко в медиацията, когато го пожелаят. Държавите следва да въведат специализирано обучение за медиаторите и да включат темата в обучението на адвокатите. Те следва да предоставят правна помощ и финансиране за медиацията с участие на детето, да информират родителите още в началото на семейните производства и да провеждат обществени кампании за повишаване на осведомеността. В отделно приложение Ръководството разглежда медиацията с участие на детето при трансгранични дела за отвличане на деца. В него изрично се споменава проектът iCare и неговата европейска методология за международна семейна медиация, адаптирана за България, Франция, Италия и Полша.

„Децата имат право да бъдат чути, а не задължение да решават. Нашата задача като практици е техният глас да достигне както до залата за медиация, така и до съдебната зала, по начин, който ги защитава“, посочва д-р Раданова.

По време на конференцията  представители на Генерална дирекция „Правосъдие и потребители“ (DG JUST) на Европейската комисия съобщиха, че в близко бъдеще не се предвижда преразглеждане на Директивата за медиацията (Директива 2008/52/ЕО) и на Регламента „Брюксел IIб“. Така фокусът остава върху пълноценното прилагане на съществуващите правила в практиката и върху сътрудничеството между институциите и практиците. Същевременно акцент бе поставен и върху въведения от Съвета на Европа нов стандарт в тази област с приетата на 28 май 2025 г. Препоръка CM/Rec(2025)4 относно защитата на правата и най-добрия интерес на детето в производствата по раздяла на родителите. Препоръката призовава държавите да развиват и насърчават алтернативни способи за решаване на спорове, които отчитат правата на детето. Те могат да се използват преди, по време на, след или вместо съдебното производство. Най-добрият интерес на детето трябва да бъде водещо съображение във всички производства и процедури за алтернативно решаване на спорове. Препоръката подчертава също, че медиацията не е подходяща, когато е установено домашно насилие, освен ако не са осигурени гаранции, които защитават страните и позволяват свободно постигане на споразумение.

Препоръката поставя специален акцент върху начина, по който се оценява най-добрият интерес на детето. Оценката трябва да отчита обстоятелствата по конкретния случай и всички фактори, свързани с гарантирането на правата на детето. Тежестта на отделните фактори се определя според случая. Когато са засегнати няколко деца, интересът на всяко от тях се преценява поотделно. Когато е обосновано, компетентните органи трябва да могат да използват подходящи услуги и експертиза. Те трябва да могат да прилагат и мултидисциплинарен подход, за да оценят нуждите на детето и степента на конфликт между родителите.

Д-р Раданова подчертава, че тук е едно от най-големите предизвикателства в практиката. Твърде често най-добрият интерес на детето остава общо понятие, вместо да бъде резултат от задълбочено изследване, което съчетава правна, психологическа и социална експертиза. Затова оценката на най-добрия интерес на детето трябва да се подобри чрез мултидисциплинарно изследване на случая с участието на психолози, социални работници, юристи и медиатори. Неговите резултати следва да служат както на съда, така и на медиацията.

Особено важни са разпоредбите на Препоръката за правото на детето да бъде чуто. Детето има право да бъде информирано и консултирано и да изрази мнението си, а на мнението му се придава тежест според неговата възраст и зрялост. Възрастта сама по себе си не определя способността на детето да изрази мнение. Независимо от възрастта, особено когато детето поиска да бъде изслушано, следва да се приема, че то има достатъчно ниво на разбиране. Ако националното право предвижда възрастова граница, тя трябва периодично да се преразглежда, а държавите се насърчават да обмислят премахването ѝ.

На детето трябва да бъде дадена реална и ефективна възможност да изрази мнението си пряко или по друг начин, чрез подходящи механизми и процедури, съобразени с детето. Когато детето има нужда от помощ, за да формира и изрази мнението си, тази помощ трябва да му бъде осигурена. Когато поради възрастта или възможностите си детето не може да изрази мнение, неговата гледна точка трябва да бъде представена от специално определен и квалифициран представител или специалист.

Участието на председателя на ИМЕУС в конференцията е продължение на дългогодишната работа на института в областта на медиацията и правата на детето. ИМЕУС ще продължи да споделя с българската професионална общност резултатите и препоръките от проекта iCare2, от Ръководството на CEPEJ и от Препоръката на Съвета на Европа. Институтът ще продължи да развива и услугите си в подкрепа на семействата в трансгранични спорове.

Повече информация:

  • Финалната конференция на iCare2: project-icare.eu.
  • Бюрата за предварителна медиация по iCare2: netlaw.bg
  • Ръководството на CEPEJ: coe.int
  • Препоръка CM/Rec(2025)4 на Комитета на министрите на Съвета на Европа: coe.int