На 29 април 2026 г. се проведе вторият уебинар в рамките на проект iCare2 (2024–2026) на Фондация „Право и интернет“, посветен на темата за международната семейна медиация при случаи на отвличане на деца. В уебинара участваха доц. д-р Мусева, д-р Юлия Раданова и проф. Даниела Илиева, които представиха темата както от теоретична, така и от практическа гледна точка.
Проектът iCare2 има за цел да подпомогне прилагането на Новия регламент (ЕС) 2019/1111 от 25 юни 2019 г. („Брюксел II б“), влязъл в сила на 1 август 2022 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, заменил Регламент (ЕО) № 2201/2003 („Брюксел II а“), като укрепва международната семейна медиация с оглед на правата на детето и създава солидни референтни точки за предварителна медиация в държавите партньори и отразява съществуващата практика в държавите-членки на ЕС.
В рамките на събитието бяха разгледани ключови въпроси:
- Как правото дефинира „международното отвличане на дете“?
- Погледнато отвъд правната дефиниция за „отвличане на дете“ какво се случва в семейната среда?
- Къде най-често се разминават правната рамка и реалните преживявания на семействата в тази ситуация?
- Каква е ролята на Хагската конвенция и Регламента при разрешаване на случаи на международно отвличане на дете?
- Беше обсъдено дали от практическа гледна точка може да се установи, че съществува добра връзка между правните механизми и медиацията на национално и международно ниво, или все още има разминаване между тях.
Особено внимание беше отделено на взаимодействието между Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и Регламент „Брюксел II б“. Подчерта се, че регламентът надгражда международната рамка, като изисква бързина в съдебните производства и насърчава изслушването на детето като активен участник в процеса.
Медиацията като ключов инструмент
Един от централните акценти беше ролята на международната семейна медиация като допълващ инструмент към съдебните процедури, както и концепцията за предварителна медиация (pre-mediation) като ефективен механизъм за ранна намеса, който може да предотврати ескалацията на конфликта още преди съдебната фаза.
Лекторите подчертаха, че:
- Медиацията позволява по-бързо, по-гъвкаво и по-малко травматично разрешаване на конфликти;
- Постигнатите споразумения са по-устойчиви, тъй като отразяват интересите и на двете страни;
- Процесът поставя в центъра „най-добрия интерес на детето“.
В уебинара се разгледа и конкретен казус, който илюстрира сложността на подобни ситуации и бяха очертани основните стъпки, които засегнатият родител следва да предприеме:
- Установяване местонахождението на детето;
- Осъществяване и поддържане на контакт с него;
- Подаване на молба за връщане;
- Насочване на молбата към централния орган в съответната държава;
- При наличие на съдебно решение – предприемане на действия чрез съдебен изпълнител;
- Развитие на съдебната фаза, която често се усложнява от процесуални забавяния;
- Преценка на риска за детето – връщането може да бъде отказано при сериозна опасност за неговото физическо или психическо състояние.
Съдебна процедура и медиация
В разговор бяха очертани и основните различия между съдебното производство и медиацията:
Съдебен ред:
- Формализирана процедура;
- Съдът постановява мерки за закрила;
- Често по-дълъг и конфликтен процес.
Медиация:
- По-бързо и гъвкаво разрешаване;
- Фокус върху психическото благополучие на детето;
- Възможност за запазване на отношенията между родителите.
Гостите изрично подчертаха и значението на емоционалните взаимоотношения между всички страни в процеса и на какви конкретни индикатори е важно да се обръща внимание от всички, ангажирани с него. Такъв например е начинът, по който детето реагира при контакт с даден родител, защото в най-честия случай е автентичен и би могъл да предостави допълнителен контекст на връзката им. От друга страна беше илюстрирана и добрата практика при воденето на медиационна среща с двамата родители, а именно – на масата или на екрана да се поставя снимка на детето/децата. По този начин и на двете страни деликатно се предлага мотивация за активно участие като в същото време се избягват всички рискове от потенциално емоционално травмиране на детето вследствие на негово физическо присъствие.
Като любопитен факт участниците обсъдиха и честата липса на реално осъзнаване от страна на родителите, че самостоятелното извеждане на дете зад граница би могло да бъде третирано като умишлено нарушение на редица нормативни разпоредби, независимо от вътрешните убеждения и усещания, съответно да доведе до сериозни последствия за нарушителя.
В заключение можем да кажем, че вторият уебинар по проект iCare2 затвърди значението на международната семейна медиация като ключов инструмент за ефективно, хуманно и устойчиво разрешаване на трансгранични семейни спорове. Поставянето на детето в центъра на процеса, съчетано с координирани усилия между институции, юристи и медиатори, остава основен приоритет в съвременната европейска правна рамка.
Пълният запис от уебинара може да бъде гледан тук: