ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА МЕДИАЦИЯ Е ВЕЧЕ ФАКТ.

УЧАСТИЕТО НА ИНФОРМАЦИОННИ СРЕЩИ ЗА ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ СТАВА ЧАСТ ОТ ПРОЦЕСА ЗА ДОСТИГАНЕ ДО РЕШЕНИЕ НА РЕДИЦА ГРАЖДАНСКОПРАВНИ СПОРОВЕ.

Датата 08.07.2025 г. ще остави исторически отпечатък върху развитието на гражданскопроцесуалното правото в България. На тази дата бяха обнародвани в бр. 55 на Държавен вестник изменения и допълнения на Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) и Закона за медиацията, с които се регламентира въвеждането на задължителната информационна среща за процедура по медиация и по специално:

Създава се нов чл. 140а в ГПК, съгласно ал. 1, на който съдът задължава страните лично да участват в информационна среща за процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:

1. управление на съсобствена вещ или разпределяне на нейното ползване по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;
2. парични вземания по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;
3. делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата;
4. развод по чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс заедно със задължително съединените искове по чл. 322, ал. 2;
5. разрешаване на спорове относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и задължения, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 123, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс;
6. изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата при изменение на обстоятелствата след развода;
7. определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото по чл. 128 от Семейния кодекс;
8. издръжка;
9. възнаграждение или обезщетение, произтичащо от трудово правоотношение, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;
10. парично или непарично вземане по граждански спор, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие, с цена на иска до 25 000 лв.;
11. парично или непарично вземане по търговски спор по чл. 365, т. 1 без оглед на цената на иска.

Съгласно ал. 3 от чл. 140а, в случаите по ал. 1 съдът не задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, когато е налице обстоятелство от изброените в т.1 – т. 7.

В исковата молба ищецът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за тях.

В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това.

Съдът задължава страните да участват лично в информационна среща за процедура по медиация, когато са налице условията по чл. 140а, ал. 1 и 2 и няма пречки по чл. 140а, ал. 3. Страна може да участва в срещата и чрез представител в случаите предвидени чл. 22, ал. 2 от Закона за медиацията.

Информационната среща за процедура по медиация се насрочва в подходящ срок преди първото открито заседание.

Съдът може да задължи страните да участват в информационна среща за процедура по медиация и в първото открито заседание или по изключение до приключване на съдебното дирене в първа инстанция. В тези случаи срещата се насрочва в подходящ срок преди следващото открито заседание.

При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а – 85 на сто. Изречение второ се прилага съответно и по отношение на внесената държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция, когато споразумението е постигнато по време на въззивното производство. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

Разноските за информационна среща за процедура по медиация и за медиация в случаите по чл. 19, ал. 1 – 3 от Закона за медиацията с обща продължителност до 3 часа се заплащат от бюджета на съда в размерите съгласно наредба по чл. 25 от Закона за медиацията.

Страна, която не се яви без уважителна причина или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато бъде задължена от съда ще заплаща разноските за провеждане на един час информационна среща съобразно наредбата по чл. 25 от Закона за медиацията. Когато информационната среща не бъде проведена поради неявяване и на двете страни, разноските за срещата ще се заплащат от тях поравно.

Провеждането на информационната среща се извършва съобразно чл. 140б, ал. 1 при насрочена информационна среща за медиация производството по делото не се спира и съдопроизводствените действия продължават. Страните са длъжни да участват в информационна среща за медиация само веднъж в производството. Информационната среща за медиация се провежда в определения от съда срок. По общо съгласие страните могат да участват в информационна среща и в процедура по медиация и след този срок едновременно с разглеждане на делото или като поискат производството да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1. При наличие на предпоставките по чл. 149, ал. 2 съдът пристъпва към постановяване на решение по делото, независимо че не е проведена информационна среща – когато съдът не е указал на страните да участват в срещата или някоя от страните не е участвала в нея. Съдът отлага делото за провеждане на информационна среща или на процедура по медиация само по искане на всички страни. Когато в процедура по медиация е постигнато споразумение, което е представено на съда, то се разглежда по реда на чл. 234 или чл. 321, ал. 5 от ГПК.

По повод процеса на провеждането на информационната среща са приети следните изменения и допълнения в Закона за медиацията:

В чл. 13, ал. 1 е регламентиран, че „Преди започване на процедурата по медиация се провежда информационна среща, на която медиаторът информира страните по спора за същността и принципите на медиацията, за реда, по който тя се провежда, за ролята на медиатора и за последиците от нея. Медиаторът изисква от страните писмено съгласие за участие в процедура по медиация.“

Медиаторът подписва декларация за безпристрастност за всяка от страните.

Съгласно съдадената нова ал. 3 на чл. 18: “Когато страните са постигнали споразумение във връзка с предмета на няколко висящи дела, то се одобрява от съда, който разглежда първото образувано дело. Страните представят одобрената съдебна спогодба по останалите висящи дела, които се прекратяват изцяло или частично според съдържанието на спогодбата.“

В случаите и при условията, предвидени в закон, съдът задължава страните по висящо съдебно дело да участват в информационна среща за процедурата по медиация, която се провежда в съдебен център по медиация към съответния съд.

След проведена информационна среща и при съгласие на страните в съдебния център се провеждат процедури по медиация по спорове – предмет на висящо съдебно дело. След информационната среща страните могат по своя преценка да проведат медиация и извън съдебния център.

Създаден е и нов чл. 20 в Закона за медиацията, където е регламентирано, че медиатор към съдебен център по медиация може да бъде лице, което отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1, завършило е висше образование и е преминало допълнителен подбор и специализирано обучение по ред, определен в наредба по чл. 25. При окръжните съдилища се водят списъци на медиаторите към съдебните центрове по медиация. За вписване на медиатори в списъците не се събира такса.

Създава се и чл. 21, по повод определянето на медиатор за информационната среща.

Създава се и нов чл. 22, във връзка с информационната среща за процедура по медиация и по точно: В случаите по чл. 19, ал. 1 страните са длъжни да участват в информационна среща с медиатор, в която той предоставя на страните информацията по чл. 13, ал. 1, както и относно последиците от процедурата по медиация по отношение на висящото дело. Страните участват в информационната среща лично, недееспособните – чрез законния си представител, а ограничено дееспособните – с попечителско съдействие. Когато страна по делото е държавата, община или юридическо лице, те може да бъдат представлявани и от пълномощник с изрично пълномощно. Когато страните са повече от две или на страната на ищеца или на ответника участват повече от две лица, те може да упълномощят изрично едно от тях или трето лице да ги представлява. Страните могат да участват в информационна среща и заедно с адвокат. Информационната среща се отлага при наличие на уважителни причини, за които страната уведомява координатора на съдебния център. Страната може да поиска отлагане на срещата само веднъж. Медиаторът предоставя на съда информация относно участието на страните в информационната среща при спазване на принципа на поверителност.

Информационната среща и процедурата по медиация по висящо съдебно дело по чл. 19, ал. 1 и 3 с обща продължителност до 3 часа се заплащат от бюджета на съда. Разноските включват осигуряване на помещение и други условия за провеждане на срещите и възнаграждение за медиатор, предвидени в наредба по чл. 25.

Съгласно чл. 25 от Закона за медиацията Висшият съдебен съвет приема наредби за:

1. подбора, статута и дейността на медиаторите към съдебните центрове;
2. организацията и провеждането на информационните срещи и на процедурите по медиация в съдебните центрове;
3. размера на дължимите от страните такси, вида на разноските и възнаграждението на медиаторите;
4. структурата, организацията и координирането на дейността на съдебните центрове по медиация и задълженията на координатора.

Висшият съдебен съвет следва да приеме наредбите по чл. 25 от Закона за медиацията в едномесечен срок, считано от 08.07.2025 г.

Тези изменения и допълнения се прилага за производствата, образувани след влизането му в сила. Заварените при влизането в сила на този закон висящи съдебни производства се довършват по досегашния ред.

Сдружение „Институт по медиация и управление на спорове“, проследяваше активно преминатия път по отношение въвеждането на задължителната медиация в българското правораздаване и чакаше с нетърпение влизането в сила на разпоредите, които следваше да влязат в сила на 01.07.2024 г., но бяха обявени за противоконституционни в същия ден от Конституционният съд с постановеното от него решение по к. д. № 11/2024 г. В днешния ден макар и със закъснение от една година за въвеждане на задължителната медиация, изразяваща се в задължителна информационна среща, даваща възможността на страните по своя спор да имат възможността да получат по-бързо производство, което да им позволи да разговарят спокойно с помощта на независимо, безпристрастно лице редом до тях – медиатор.

Тези гражданскопроцесуални промени биха могли да допринесат, както на всеки частен случай, така и на цялото ни общество да достигне до общуване, което да се уповава на взаимно изслушване и зачитане на гледни точки.