Въведение
Настоящото становище има за цел да представи анализ на предложените изменения и допълнения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), свързани със задължителната медиация, като отчита съществуващите проблеми, предизвикателства и очакваните ползи от въвеждането на този механизъм.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на ГПК, приет първоначално през 2023 г. и предвиден да влезе в сила от 1 юли 2024 г., бе насочен към насърчаване на алтернативните методи за разрешаване на спорове, в частност медиацията, с оглед намаляване на съдебната натовареност, ускоряване на съдебните производства, намаляване на разноските и изграждане на по-високо доверие в извънсъдебните способи за уреждане на спорове. Същият се нуждаеше от редица изменения, които сега наблюдаваме със сегашния Проект от 3 април 2025 г.
Въвеждането на задължителна медиация е част от по-широката съдебна реформа, предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), и има за цел да гарантира ефективно и достъпно правосъдие за гражданите и бизнеса. Същевременно, реформата следва да бъде съобразена с конституционните принципи и да не ограничава правото на защита на страните в съдебния процес.
С настоящия Проект се цели превъзмогването на провъзгласената противоконституционност на измененията, предвидени с миналия Проект, и обективирани в Решение № 11 от 1 юли 2024 г. по консититуционно дело № 11 от 2024 г. Конституционният съд на Република България. Така, основните положения на новия Проект са както следва:
Общи бележки и оценка на законопроекта
Предложените изменения са от съществено значение за насърчаване на алтернативното разрешаване на спорове, като те са насочени към:
- Разширяване на приложното поле на медиацията чрез въвеждане на задължителни информационни срещи за определени категории граждански и търговски дела;
- Насърчаване на доброволното участие на страните в медиацията чрез финансови стимули, като възстановяване на част от държавната такса при успешно постигнато споразумение;
- Оптимизиране на съдебния процес и облекчаване на натовареността на съдилищата чрез намаляване на броя на делата, които достигат до съдебно разглеждане;
- Утвърждаване на културата на споразумяване по извънсъдебен начин и изграждане на доверие в медиацията като ефективен способ за решаване на правни спорове.
От друга страна, прилагането на задължителната медиация следва да бъде внимателно балансирано с правата на страните в съдебния процес, за да не се създават допълнителни административни и финансови пречки пред достъпа до правосъдие.
В тази връзка поставяме акцент върху разграничението между задължителна информационна среща с медиатор и задължителната медиация като някакъв отделен етап от едно съдебно производство.
III. Основни предложения за изменения в ГПК
Задължителна информационна среща за медиация
Съгласно проекта, съдът ще изисква от страните по определени граждански и търговски дела да участват в задължителна информационна среща за медиация преди разглеждането на спора по същество.
Тази среща ще има за цел:
- Да информира страните относно същността на медиацията и нейните предимства;
- Да разграничи ясно процедурата по медиация от съдебния процес и да представи възможностите за доброволно уреждане на спора;
- Да даде на страните възможност да направят информиран избор относно използването на медиацията.
Предвижда се лично явяване в информационната среща с медиатора, като неоснователното отсъствие от същата бива санкционирано с глоба.
Подкрепяме тази инициатива, като считаме, че тя ще допринесе за повишаване на осведомеността относно медиацията и ще насърчи страните да използват този способ. Въпреки това, следва да се осигури достатъчен капацитет от обучени медиатори, както и ясни правила за провеждане на информационните срещи.
Финансови стимули за участие в медиация
Проектът предвижда връщане на 75% от внесената държавна такса в случаите, когато страните постигнат споразумение чрез медиация, одобрено от съда. Ако пък съдът не одобри споразумението, 50% от внесената държавна такса се възстановява.
Тази мярка е важен стимул за страните да опитат да разрешат спора извън съда. Отделно от това, разноските за информационната среща и медиационна процедура с обща продължителност до 3 часа се понасят изцяло от бюджета на съответния съд, дори и при неявяване лично на страна по делото.
Видове дела, подлежащи на задължителна информационна среща
Списъкът на дванадесетте вида дела, за които се въвежда задължителна информационна среща, включва:
- Делба и разпределяне на ползване на съсобствена вещ;
- Парични вземания, произтичащи от съсобственост;
- Развод и въпроси, свързани с упражняването на родителски права, местоживеене на детето и и издръжката;
- Изменение на мерките, свързани с упражняване на родителските права, и разрешаване на разногласия в тази сфера;
- Възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;
- Парични и непарични вземания по граждански спорове, с цена на иска до 25 000 лв;
- Търговски спорове без оглед на цената на иска;
- Облигационни и вещноправни спорове до определен размер.
Въз основа на практическия опит в сферата на медиацията считаме, че списъкът е разумен, но може да бъде разширен с допълнителни категории спорове, като например:
- Спорове, свързани с наследяване;
- Потребителски спорове, при които медиацията може да бъде бързо и ефективно решение.
Критерии за препращане към медиация
Съдът ще извършва индивидуална преценка дали дадено дело е подходящо за медиация, като отчита фактори като:
- Наличие на трайни отношения;
- Множественост на дела, които имат връзка помежду си и са водени от същите стрнаи;
- Предявяване на множество искове или насрещни претенции;
- Преценка за несъответствие на разноските спрямо материалния интерес;
- Интересът на страните изисква бързото разрешаване на спора;
- Безспорност на основните факти и обстоятелства;
- Други обстоятелства, правещи спора подходящ за медиация
От своя страна, медиацията се явява факултативна, при все че са налице следните обстоятелства:
- Законът изрично изключва възможността за прилагане на медиация при съответния вид спор;
- Първото съдебно съобщение не е връчено лично на ответника или чрез друго предвидено в закона лице, освен ако той бъде установен в хода на производството пред първата инстанция;
- Ответникът признава изцяло предявения иск;
- По делото са представени убедителни доказателства за извършено насилие от едната страна спрямо другата, наличие на риск за живота или здравето на детето или за неговия най-добър интерес;
- Участието на страните в информационната среща би затруднило разглеждането и решаването на делото в разумен срок;
- Страните не разполагат с правото да се разпореждат с предмета на спора;
- Съществуват други обстоятелства, които обосновано сочат, че медиацията няма да доведе до положителен резултат.
Нещо повече, в исковата молба или с отговора страните могат да посочат наличието на пречки за провеждане на медиация.
Препоръчваме да бъдат изготвени детайлни методологични указания за съдилищата, които да улеснят прилагането на тези критерии. Във всеки случай следва да се спази критерия за решаването на дела в разумен срок.
Нововъведения във връзка с провеждането на информационната среща
От значение е нововъведението, предвиждащо съдът да препраща страните към медиация, когато те преди предявяване на иска са уговорили писмено спорът да бъде разрешен чрез медиация или когато ищецът е пискал с това исковата молба и ответникът се е съгласил с отговора на исковата молба.
Новост в Проекта е, че насрочването на задължителна информационна среща за медиация не спира съдопроизводствените действия. Така, съдът постановява решение по делото, независимо дали е проведена информационна среща, когато не е дал указания на страните за участие в нея или когато една или всички страни не са се включили в срещата.
Отлагане на делото за провеждане на информационна среща или процедура по медиация е допустимо само при изрично искане от всички страни.
Заключение
Подкрепяме въвеждането на задължителната информационна среща и другите предложения в проекта за изменение на ГПК, като вярваме, че те ще имат положително въздействие върху съдебната система и обществото като цяло.
Същевременно препоръчваме:
- Разширяване на приложното поле на медиацията;
- Гарантиране на достатъчен капацитет от обучени медиатори;
- Прецизиране на критериите за задължително участие.
Вярваме, че с тези допълнения предложената реформа ще постигне своите цели и ще доведе до по-ефективно и достъпно правосъдие в България, като не бъде засегнат достъпа до правосъдие.