Приложението на медиацията в случаите на домашно насилие не се приема еднозначно. Част от теоретиците и практиците приемат, че процедурата е приложима единствено в случаите на леки форми на насилие, а други считат че всяка индикация за насилие е пречка пред осъществяването й. В уредбата на отменената съдебна медиация с решение на Конституционния съд от 01.07.2024 г. (както ИМЕУС вече информира за решението тук) бе предвидено изключение, съгласно което при наличието на убедителни данни за домашно насилие задължителна първа медиационна среща не следва да бъде осъществявана. След отмяната й обаче не е налице законодателна уредба, уреждаща приложението на медиацията в случай на индикации за домашно насилие. Такава уредба не може да бъде установена и в новоприетата Директива (ЕС) 2024/1385 относно борбата с насилието над жени и домашното насилие, предмет на настоящата статия („Директивата“).

Какво всъщност цели да постигне новоприетата Директива от 14 май 2024 г.? Директивата осигурява всеобхватна рамка за ефективно предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие навсякъде в Съюза. Нейната основна задача е да хармонизира наказанията и давностните срокове, които се прилагат за актове на домашно насилие предвид факта, че към днешна дата домашното насилие засяга една от всеки три жени в ЕС. За целта на държавите членки е предоставен срок до 14 юни 2027 г. да съобразят националните си законодателства с изискванията на Директивата. Чрез това би било постигнато едно минимално ниво на защита на жертвите, ефективен достъп до правосъдие и услуги за подкрепа. Редом с това, Директивата призовава за по-строги мерки срещу кибернасилието, както и за конкретни стъпки за предотвратяване на изнасилвания.

В допълнение, чрез новоприетия европейски акт се засилват и въвеждат мерки за защита във връзка със следните области:

• определяне на съответните престъпления и наказания;
• защита на жертвите и достъп до правосъдие;
• подкрепа жертвите;
• подобрено събиране на данни, ефективна превенция, координация и сътрудничество.

Новите правила забраняват изрично гениталното осакатяване на жени и принудителните бракове, споделянето без съгласие на интимни или манипулирани материали, киберследене, кибертормоз, киберфлашинг и подбуждане към насилие или омраза в киберпространството, както и престъпни деяния, уредени с други правни актове на Съюза. Също така, включват по-дълъг списък от утежняващи наказанията обстоятелства за престъпления.

Важно е да се уточни, че понятието „жертва“ следва да се отнася за всички лица, независимо от техния пол и, освен ако в Директивата не е посочено друго, всички жертви следва да се ползват от изредените в нея права.

Децата, свидетели на насилие, също са негови жертви, независимо от това, че действията на насилника не са били пряко насочени към тях.

Прилагането на мерките следва да отчита повишените нива на риск, свързан с провеждането на индивидуалната оценка за установяване на потребностите и нуждата на жертвите от подкрепа. Внимание се обръща и на нуждата от обучения и информация за специалистите, за които е вероятно да влизат в контакт с жертви.

Държавите членки следва да предприемат необходимите мерки, за да осигурят възможността за издаване на незабавни заповеди за забрана, ограничителни заповеди и заповеди за защита, без да се замества възможността за арест и задържане на заподозрени лица и извършители на престъпления, които продължават да се уреждат от националното право. Нарушенията на тези заповеди следва да подлежат на наказания.

Помощ и подкрепа следва да се предоставят преди, по време на и в рамките на подходящ срок след приключването на наказателното производство, например ако все още е необходимо медицинско лечение за справяне с последиците от насилието, или ако безопасността на жертвата е застрашена.

Съгласно Директивата, държавите членки следва да гарантират, че жертвите имат право да поискат от извършителите на престъплението пълно обезщетение за вреди, произтичащи от престъпления на насилие над жени или домашно насилие, както и да гарантират, че обезщетението може да бъде присъдено на жертвите в рамките на наказателното производство.

С Директивата се въвежда и ред за предоставяне на специализирана подкрепа за деца, незабавно след установяване на претърпяно насилие. Тя може да включва:

• медицински грижи;
• емоционална, психосоциална и психологическа подкрепа;
• образователна подкрепа, съобразена със свързаните с развитието потребности и личностните особености на детето.

Акцентира се и върху оказване на подходяща подкрепа, съобразена по-специално с конкретната ситуация. В случай, че е необходимо временно настаняване, децата могат да бъдат разпределени приоритетно с други членове на семейството (по-специално – с родител), които не са заподозрени за или извършвали насилие.

Независимо от цялостната позитивна промяна, която се постига с новоприетия текст, Директивата не реферира към медиация и доколко последната може да бъде осъществена при наличие на индиции за налично домашно насилие. Предвид това, въпросът за начина, по който извънсъдебните способи може да бъдат осъществявани остава отворен пред всяка от държавите-членки. Предстои да разберем как България планира да въведе текста на Директивата и няма ли това да бъде удобен повод за приемането на уредба на минимални стандарти за поведение в случаите на медиация при домашно насилие.

---

Този текст е създаден в рамките на инициатива „Медиацията в защита на човешките права в случаите на домашно насилие“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (ЕАСЕА) или на ФРГИ. Нито Европейският съюз, нито ЕАСЕА, нито ФРГИ могат да бъдат държани отговорни за тях.

---