Условията на пандемията COVID-19, здравната и финансова криза и продължителна социална изолация безспорно повишиха броя на конфликти. Въпреки по-големия брой споровe от последните месеци и възможността за онлайн разрешаването им, екипът ни не наблюдава съществен ръст в проведените медиационни процедури. Опитахме се да намерим част от причините за това. Ето и някои от възможните обяснения:

1. Познаването на медиацията не е равно на готовност за използването ѝ

От години се работи системно в посока популяризиране на медиацията, а напоследък – на онлайн медиацията. Независимо от това процедурата остава недобре позната на българина. Да, първата стъпка действително е направена – вече не се намираме на равнище синонимизиране на „медиация“ и „медитация“. Но все още липсва разбиране в дълбочина на практическите предимствата на процедурата, вкл. на възможностите, които тя предлага в онлайн формат. Именно липсата на практическо участие в медиационни процедури е и едно от възможните обяснения за резистентността от участие в онлайн формат.

2. Умората от виртуалната миграция

Друга причина да се избягва решаването на спорове чрез онлайн медиация вероятно е обстоятелството, че кризата COVID-19 ни „експулсира“ в онлайн среда, принуждавайки ни да пренесем голяма част от личния и професионалния си живот изцяло във виртуалното пространство. Тази виртуална миграция доведе у мнозина до т.нар. „Internet fatigue“ или „Интернет умора“, имаща за последствие силна резервираност към всеки нов ангажимент в Интернет, какъвто би се явило участието в една процедура по онлайн медиация.

3. Склонност към търсене на емоционално щадящи механизми

Опитът ни показва, че изтощени от емоционалната тежест на конфликта, страните се обръщат към емоционално щадящи способи за решение. Така например те избират позиционните преговори чрез размяна на серия от оферти и контраоферти посредством онлайн каналите. По този начин те търсят бързото постигане на спогодба по всички „транзакционни елементи“ на спора, избягвайки темите за взаимоотношения, за перспективите за ново сътрудничество, интересите на трети страни и пр., чието обсъждане би насърчил медиационният формат.

4. Вътрешният конфликт – пречка за разрешаване и на „външни“ спорове

Кризата COVID-19 пряко доведе до увеличаване на чувството на тревожност, несигурност, паника и стрес. Проучване на KFF Tracking Poll от м. юли 2020 г. индикира, че пандемията се отразява негативно върху психическото здраве на 53% от пълнолетните в САЩ. Подобен климат на влошаващо се ментално здраве, какъвто се наблюдава и у нас, неминуемо препятства успешното постигане на спогодба по „външни“ спорове. Загубата на ясна перспектива пред бъдещето често отваря и редица вътрешни конфликти, които се явяват спирачки пред постигането на споразумения по външните такива.

5. Централизираният електронен портал за медиация – terra incognita

През май т.г. екипът на ИМЕУС посвети статия на Централизирания електронен портал за медиация, чиято основна цел е да улесни и увеличи широкото използване на медиация, в т.ч. на онлайн такава. Уви, на този етап експертите ни наблюдават липса на успех в навлизането на портала сред широката общественост като разпознаваем способ за решаване на конфликти.

6. Неизползване възможностите на виртуалния формат

Ако платформата, която страните и медиаторът използват за провеждане на онлайн медиация не разполага с достатъчно функционалности за целите на взаимодействието между участниците в процедурата, а предоставя единствено видеовръзка, както наблюдаваме често, лесно се създават допълнителни бариери между страните по спора. Една от причините онлайн медиацията у нас да не намира широка употреба категорично е това, че все още не се използват достатъчно ефективно възможностите на виртуалния формат за качествено подобряване на медиационните сесии.

Екипът на ИМЕУС ще продължава да следи процесите, свързани развитието на онлайн медиацията и ще Ви държи информирани за най-новите тенденции в областта. За повече информация – последвайте ни във Фейсбук и следете предстоящите епизоди от подкаста на Сдружението, посветени на медиацията.