За медиацията знаем много. И многото е малко.
За дизайн мисленето знаем много. И многото е малко.

Но понякога, а в действителност винаги, малкото е много. И обратното. Медиацията в стандартните си определения е способ за алтернативно намиране на решения, при който едно трето, независимо на конфликта лице способства на страните да обследват интересите си в дълбочина и да намерят варианти за взаимоприемливо решение. Дизайн мисленето (design thinking) пък е структуриран процес, воден от независим фасилитатор, за генериране на иновативни решения, при който нуждите на дадена група се съчетават с възможностите, за да бъде постигнато единно холистично решение. Докато при медиацията третото независимо лице повежда страните в изследване на това, което ги е довело до остро противопоставяне с име конфликт, то при дизайн мисленето наличието на конфликт отсъства и е заменено от така обичната за всички дума „предизвикателство“ в генерирането на нови и иновативни решения. На практика обаче и двата процеса разчитат на човешкия подход, на емпатичното свързване с другия като цялост, на креативността като източник на решения. Точката им на пресичане е една и тя е повратна, интерсекционна и пресечна. Защото двата процеса обединяват в себе си креативността на отвореното съзнание, което в състояние на предизвикателство е способно да „роди“ креативни решения, повличащи след себе си промяна. И за разлика от поостарелия филм „Точка на пресичане“, в който Ричард Гиър е поставен в ситуация на избор между две алтернативи, процесите по медиация и дизайн мислене бягат от поляризацията на алтернативите за решения. Решенията не са две, разположени на полюсите на изключващи се алтернативи. Решенията са множество, разнообразни и пълни с предизвикателства относно тяхното разкриване и изграждане.

Вместо заключение, медиация и дизайн мислене в основата си разчитат на структурирани процеси по генериране на идеи, в рамките на които се стимулира креативността и творчеството на участниците. Целта е да пристъпят към изследване и откриване на потенциала за иновативни и холистични разрешения, чиято философия е базирана на овластяването на човека, поощряването му да любопитства и преосмисля минали преживявания през нов поглед и с ново съзнание. А нима всички нямаме нужда от точно това? От щипка креативност и новаторство в сферите от най-интимното до най-скъпото ни?

Отговорът остава в човека. Човекът – като център на вселената. И вселената – като извор на безбрежното!